гр. Бургас,  ж-к Лазур,  ул. Перущица 35

Раб. време : Понеделник до Петък - 09:00 до 19:00
Тел. : 0886392506 / 0898658316

Профилактиката на халитозата (лош дъх)

Автор доц. д-р фарм. Б. Атанасов   

Лошият дъх може да се дължи на различни причини, но винаги води до трудности в социалните контакти. Често е причина за лошо самочувствие, както и за (само) изолиране на притежателя му в обществото. Проблемът е, че носителят му най-често не го усеща сам. От лош дъх страда около 15-25% от населението [Лавренова Г, 1998]. Според други автори 55-65% от населението страда от халитоза, а 95% - от време на време [Stemmer Ph.]. При 85-90% от случаите халитозата се дължи на проблеми в устната кухина.

Пациенти със заболявания на венците страдат от халитоза около четири пъти повече. Лошият дъх може да е и генетично заложен.   Среща се почти равномерно сред двата пола. Употребата на бонбони, води за уста и спрейове за лош дъх има за краен ефект маскирането му за около 20-30 минути. Същевременно покриването на езика с налепи води до намаляване на вкусовите усещания и пречи на нормалното възприемане на храната. За ползата от лошия дъх – в някои случаи е индикатор за заболявания. Така според Боткин, при коремен тиф мирише на “изпотени гъски”. При диабет дъхът на болния е на гнили ябълки, а зловоние има при пародонтоза.  Винаги трябва да се търси източника но лошия дъх 

Един маркер в такава посока може да е аромата на издишвания въздух. Когато миризмата на издишания въздух през носа е по-лоша от този издишан през устата, може да е налице хронично възпаление на околоносните кухини, полипи и пр. Когато се наблюдава обратното явление може да е налице хроничен бронхит. При кисело-гнилостна миризма на издишаният въздух – хроничен гастрит, при гнилостна миризма – белодробни заболявания, при миризма на риба и урина – проблеми с бъбреците, мирис на пресен черен дроб индикира цироза, ацетонова миризма се наблюдава при болни от диабет.

Лош дъх при здрави хора.

Възможно е лош дъх да има и при хора с добра хигиена на устата. Девет от десет човека могат да имат лош дъх в даден момент, но само при трима от тях той се хронифицира [Speiser G., 2002].

Лош сутрешен дъх 

През деня слюнката отмива хранителните остатъци в устата. Но при сън продукцията на слюнка силно се снижава и колкото повече време човек спи, толкова по-дълго микроорганизмите разграждат продуктите и произвеждат “утринния дъх”.

Лош  дъх при деца 

Източник може да е стомаха, лоша хигиена на зъбите, аденоиди. В последния случай е налице упорита хрема и секретите невинаги се отделят навън, а се поглъщат. Тази слуз е богата на бактерии и попаднала в стомаха пречи на нормалното храносмилане (храната се задържа по-дълго в стомаха), понижава апетита и води до неприятен дъх. Лечението е отстраняване на аденоидите хирургично или провеждане на промивки на носа с различни билкови или лекарствени продукти.

Лош дъх при възрастни хора.

С напредването на годините настъпват промени във всички органи и системи на човешкия организъм. В това число и в устната кухина. Обемът на пулпата се намалява и като следствие се намалява регенеративната способност на дентина, уголемяват се венечните джобове, много зъби се загубват, намаляват се защитните сввойства на лигавицата на устата и като краен резултат над 80% от хората развиват пародонтоза. Пълното отстраняване на зъбите и използуването на протези също води до проблеми с дъха. В такива случай се прибягва до подходящи хранителни диети, засилване на хигиената устата, лечение на основните заболявания.Честата употреба на лук, и чесън или настойка от чесън и е прекрасно профилактично средство против пародонтоза, но проблема с дъха остава.

Лош дъх от глад – при липса на нормално хранене и приемане на течности

Лош дъх от храни – чесън, лук, мазнини, алкохол.

Лош дъх. Причини

Неприятният мирис в устата най-често се дължи на локални патологични процеси, съпроводени с бактериално разграждане на протеини, съдържащи сяра. Такива има в хранителни остатъци, мъртви тъкани, бактериални клетки и кървене при гингивит и пародонтит. Прието е, че Gr -, бактерии са отговорни за процеса. Такива са Fusobacterium и Actinomyces (A. actinomycetemcomitans, B. forsythus, P. intermedia, T. denticola, P. gingivalis).  85% от бактериите отговорни за лошия дъх живеят върху езика. Те се отнасят към условно-патогенните микроорганизми и нормално обитават човешкия организъм, като при определени условия могат да предизвикат заболяване. Отделят ендотоксин и голямо количество ферменти (хиалуронидаза, еластаза, коагулаза и др), които имат деполимеризиращи свойства. Известно е, че белтъците са съставени от аминокиселини. Две от тях - цистеин и алфа-амино-гама-метилтиомаслена киселина - съдържат сяра. При разграждането им се освобождават летливи серни продукти: хидрогенсулфид, метилмеркаптан, диметилсулфид, диметилдисулфид и др. Тези продукти най-често се означават като летливи серни продукти. (Volatile Sulfur Compounds). С помощта на специално пригоден газов хроматограф (халиметър) може да се извърши качествено и количествено определяне съдържанието на летливите серни съединения  в издишания въздух. Анализът на издишания въздух през устата показва, че H2S и метилмеркаптана  са отговорни за приблизително 90% от лошия мирис. За него допринася на трето място и диметилсулфоксида. Изненадващо е, че обичайно срещащите се при гниене продукти (като триптофанови деривати – индол, скатол, аминопродукти и амоняк) са без значение в случая и макар, че присъствуват в слюнката те не са достатъчно летливи при това рН за да се установят като мирис [Tonzetich et al, 1967]. Неприятният аромат се дължи вероятно на наличието на –SH групи и следователно се благоприятствува от Н - трансфер (редукция чрез конвертиране на – S - S -   групата в –SH група) и се подтиска ако Н - трансфер е подтиснат, т.е. ако окислението е стимулирано [Tonzetich  and Richter, 1964, по Jenkins NG, 1978].

Заболявания.

Лошият дъх може да е следствие на диабет, заболявания на зъбите, пародонта, белите дробове, черния дроб, бъбреци. Може да е предизвикан от хроничен синузит, хроничен бронхит, стомашно-чревни смущения. Понякога заради липса на информация от страна на личния лекар много пациенти отстраняват сливиците си считайки че проблема с лошия дъх идва от тях. Естествено е и след тонзилектомията те да запазят лошия дъх, защото той не започва от сливиците, а единствено от края на езика. Понякога може да се разпространи и към сливиците вторично.  Диабет - Бързо отлагащата се зъбна плака и образуващия се зъбен камък се обяснява с по-високата концентрация на глюкоза в слюнката и венечните джобове. Нарушените капиляри и микрокръвоизливи също способствуват за развитието на гингивит и пародонтоза. Развиващите се при диабета бактерии в венечните джобове са особено агресивни и борбата с тях е трудна. Ако при отстраняването на зъбната плака неприятния дъх не изчезне може да се приемат антибактериални препарати като метронидазол или тетрациклин.

Медикаменти.

Ксеростомия се наблюдава и при приемане на някои медикаменти, като лекарства за понижаване на кръвно налягане, антидепресанти, антихистамини (псевдоефедрин), продължителна употреба на капки за нос съдържащи адреномиметици, води за уста съдържащи спирт и др, провеждане на диети, стресови състояния и др.

Тютюнопушене.

Специално внимание следва да се отдели на лошия дъх на тютюнопушачите. Тютюнопушенето благоприятствува периодонталните заболявания и намалява теченето на слюнката. В резултат се получава лош дъх. Процесът се благоприятствува от отлагания на никотин и катран по зъбите, езика, бузите, и другите меки тъкани в устната кухина. От друга страна пушенето води до повишаване на рН и изсушава устата, т.к. намалява отделянето на слюнка, което улеснява развитието на бактериите имащи отношение към лошия дъх. Пушенето може да обостри гингивитите, както и да влоши състоянието на синусите.  

 Хормонални промени

Също могат да доведат до лош дъх. Някои жени констатират промени на дъха във връзка с менструалния цикъл. Това има отношение към начина по който хормоните управляват концентрацията на слюнката. При намалена концентрация и гъста слюнка се създават предпоставки за намалено съдържание на кислород и респективно за лош дъх.

Употреба на алкохол.

Също предизвиква лош гнилостен дъх, поради обстоятелството че изсушава устата, при което драстично се увеличава броя на анаеробните бактерии. Освен това е известно, че алкохола се явява и като един фактор за ракови промени на оралните тъкани.

Някои храни  и диети

Малдигестия- нарушено разграждане на хранителни съставки (въглехидрати, протеини, мазнини) до абсорбируеми субстанции (моно-, ди- , олигозахариди; аминокиселини; оригопептиди; мастни киселини). Малабсорбция – нарушен трансмукозна абсорбция и транспорт на адекватно разградените хранителни съставки, включително витамини и и микроелементи.

Мляко, сирене и други млечни продукти (маслеността няма значение).

 В млечните продукти се съдържа белтъкът лактоза.  Той се разрушава от специфичен ензим лактаза. При някои хора  този ензим липсва. Явлението е познато под името лактозна нетолерантност.

Рибата е с високо белтъчно съдържание. Ако се прекалява с рибна диета, е възможно  да се усили проблема с лошия  дъх.

Кафе с кофеин (понякога и без кофеин) съдържа високи нива на киселини под чието влияние бактериите се репродуцират по-бързо (нормално се размножават за 10-12 часа)  и предизвикват горчив вкус. Това може да се предизвика на практика и от всяка кисела храна или напитка. Пиенето на кафе е проблем за пациенти с халитоза.

Въглехидрати. Сладките храни са проблем за хората с лош дъх. Захарта е източник на енергия и стимулира разстежа на бактериите. Затова ако се налага да се маскира дъха с някакъв бонбон или таблета за смучене, те трябва да не съдържат захар.

Стрес. Също има отношение към лошия дъх, доколкото парасимпатиковата нервна система контролира вдишването и издишването. Когато човек е под стрес устата му е суха и дъха му става лош.

Лош дъх - източници

Най-честият “източник” на лош дъх е езика. Той е “инкубатор” на лошия дъх.  Покрит е със слой анаеробни бактерии, които обикновено живеят между папилите на езика (не по повърхността му), където липсва кислород и при лоша устна хигиена, той допринася за лошия дъх. В устата живеят около 400 вида бактерии, някои от които могат да доведат до заболявания. Тук трябва да отбележим, че е невъзможно да се отстранят всички бактерии от устата, но това и не се налага. При някои хора в резултат на наследствени причини, хормонални нарушения, употреба на серни продукти се създава дисбаланс на оралната флора [Uatz H., 2001]

Сливици. При някои пациенти сливичните крипти са големи и задържащите се в тях храна и секрети води до отделянето на бяло-жълтеникави материи вследствие дейността на микроорганизмите, които имат лош мирис. Почистването на тези материи става механично, като в случай на локални инфекции могат да се използуват и антибиотици. Понякога от време на време е възможно да се наблюдават малки бели точки по сливиците (Tonsiloliths) и дразнейки да предизвикват кашлица. Те имат необикновено силен аромат и предизвикват лошия дъх и киселия вкус в устата. Получават се от взаимодействието на образуваните серни продукти и слизестата и гъста слюнка в края на гърлото. Не се образуват при всички страдащи от халитоза.

Зъби. Зъбен кариес, пулпит, гангрена, лошо направени коронки и мостове могат да предизвикат задържане на хранителни остатъци и под действието на микроорганизмите да се продуцират продукти миришещи лошо.

Сухата уста (ксеростомия). Когато устата е суха, количеството на слюнката е по-малко. Слюнката е естествен носител на кислород, който подпомага здравето и свежестта на устата.  Нейнато намалено количество създава анаеробна среда и подпомага развитието на анаеробните бактерии, които  произвеждат по-голямо количество серни продукти. Освен това при нормално функциониращо слюноотделяне слюнката отмива хранителните остатъци и допринася за самопочистването на устната кухина. При ксеростомия хранителните остатъци се задържат и при разлагането си отделят серни съединения. Намаляването на количеството на слюнката е нормално при по-възрастните хора. Това обуславя и тенденцията за засилване на халитозата при тях. Терапията се провежда със стимулиране на слюноотделянето. За сухата уста допринася пушенето, употребата на алкохол и води за уста на спиртна основа, кисели напитки, някои диети, както и стресът.

 Синусите. Хроничното възпаление на околоносните синуси, т. н. синузити (запушен нос, лека тежест в областта на челото, секрети от носа към гърлото) могат да са причини за лош дъх. Опитът показва, че при операция на синусите проблема  лошия дъх се отстранява. Преди всичко анаеробните бактерии не могат да живеят в синусите. Всеки източник на белтъчини (вкл. слюнката) при наличието на повишено количество анаеробни бактерии в задната част на гърлото води до задълбочаване на проблема. Консултация със специалист ларинголог. Наличие на чуждо тяло в носа, пречещо на теченето на на секретите, предизвиква лош мирис произлизащ от носа

Секрети изтичащи от носа.  При секрети изтичащи от носа слузта дренира и покрива задната част на езика и гърлото точно където живеят анаеробните бактерии (вж схемата) и като резултат от дейността им се отделят неприятно миришещи сяросъдържащи продукти. В случая антихистаминови препарати не помагат, тъй като те самите създават подобен проблем. Подходяща терапия е използуването на кислород отделящи орални продукти.

Лош дъх. Симптоми

1.Лош вкус и/или кисел, горчив метален вкус в устата. Дължи се на серните продукти произвеждани от анаеробните бактерии.

2.Бели или жълти “налепи” по  езика. Това представлява смес от серни продукти и гъста слюнка, понякога присъствуват частици от храни, кафе, чай.

3.Лоша миризма при дишане през носа. Интересното е че тази миризма идваща от края на езика и края на назалната област може да се усети от притежателят на лош дъх, но почти никога ако тя идва от устната кухина.

Лош дъх. Тестване

Как може да се установи по прост начин заболяването [Диадент, http://diadent.hit.bg, 2001]

1.Взема се сухо, чисто парче плат или марля без миризма; изтегля се езика с едната ръка и се изтърква с марлята за 5 секунди. Изчаква се 30 сек. и се помирисва - ако има неприятна миризма налице е халитоза.

2.Взема се ненавосъчен конец за зъби без аромат и се прокарва между последните зъби на горната или долната челюст (2-3 междузъбни пространства са достатъчни). Изчаква се 30 сек.  Помирсва се конеца - ако се усети миризма  налице е халитоза.

3.Облизва се китката на ръката и се изчаква около пет секунди през което време слюнката да засъхне и след това се помирисва ръката. По този начин се “дегустира” крайният продукт, който излиза от устата

Ако трябва да се провери аромата свързан със задната част на езика се постъпва по следния начин: Взима се голяма извита супена лъжица, вкарва се в устата исе опитва да се “изгреба” задната част на езика (има опасност от при активен рефлекс да се получи гадене). Изгребаният от езика материал се разглежда, обикновено той има бял цвят. Помирисва се. Този аромат най-вероятно се явява аромата на издишания въздух, който се възприема от околните [Bad breath; Animated-Teeth.com]

 Качеството на дъха може да се тества с клечка за уши, като с нея се натрива в средата и края на езика и се помирисва.

Би могло да се направи и косвена преценка на основание отговорите някои въпроси като: Казвал ли Ви е някой някога, че имате лош дъх? Колко често усещате лош дъх като говорите с другите? Колко често усещате лош вкус в устата си? Какво количество алкохол употребявате всяка седмица? Често ли пушите? Колко вода пиете? Колко често чистите зъбите си и използувате ли вода за уста? Страдате ли от кръвотечение на венците? Колко често посещавате стоматолога си? [Dr. Phill Stemmer, Fresh breath center http:// www.dentylph.com].

Рискови фактори за лош дъх

В таблица 1 са отразени възможните рискови фактори свързани с халитозата.

 

Фактори, които не са свързани със заболявания

Фактори които са свързани със заболявания

Орални

Недобра хигиена на устата

Кандидози

Дълъг период в който устата е била затворена (сутрешен дъх след сън)

Рак

Ксеростомия

Гингивити

Петна по езика

Възпалителни заболявания на устата

 

Периодонтити

Не-орални

Възрастови изменения (намалява количеството слюнка)

Гастроинтестинални заболявания

Употреба на алкохол

Назални заболявания (ринити, синузити, тумори, чужди тела)

Гладуване

Белодробни заболявания – брохити, пневмония, туберкулоза, рак

Тютюнопушене

Системни заболявания – цироза, дехидратация, диабет, левкемия, чернодробни заболявания, уремия, ревматизъм

Медикаменти (амфетамини, антихолинергици, антидепресанти, антихистаминови, деконгестанти, антихипертензивни, антипаркинсоника, антипсихотични, анксиолитици, диуретици, паркотици, аналгетици, радиацинна терапия)

Психогенни заболявания – депресия, хипохондрия, шизофрения,

 

 Таблица 1

Профилактиката  на халитозата включва:

- добра хигиена на устната кухина – пасти за зъби, конци за зъби, води за уста

- добро почистване на езика с подходящи уреди

- редовно посещение при стоматолог

- приемане на повече течности

- употребата на дъвка с оглед овлажняване на устата и обоготяването и  с кислород

- дъвчене на листа от мента, карамфил, плодове на резене

- спазване на определен хранителен режим и ограничаване на консумацията на кафе и продукти с високо белтъчно съдържание.

- контрол на употребяваните лекарства

- използуване на овлажняващи назални спрейове

- да не се пуши

- професионална хигиена на всеки  6 месеца

Профилактика на лошия дъх може да се прави и с ябьлков оцет – 1 чаена лъжица на половин чаша вода за изплакване на устата укрепва венците и спира кръвотечението при парадонтоза и освежава дъха, както и с консумация на храни богати на антиоксиданти. Диетолозите считат, че сутрешната закуска е предпоставка за успешна борба със стреса. Полезни храни са моркови, ряпа, ябълки.